Алтернативен бюджет на ИПИ: 1 млрд. излишък вместо 600 млн. дефицит със същите заплати и социални плащания
За 16-а поредна година Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) представи алтернативен на държавния бюджет.
Бюджетът на ИПИ предвижда близо 1 милиарда лева остатък вместо заложения от държавното управление 600 млн. лева недостиг, като не намалява предвидените разноски за държавни заплати и обществени заплащания, а предлага стесняване на държавната администрация с 10%.
Алтернативният бюджет планува ограничения за понижаване на данъчно-осигурителната тежест, повече избор в пенсионното и здравното обезпечаване, усъвършенствана администрация, начало на здравна промяна и по-голяма автономия за общините.
Икономистите от Института подчертаха, че прогнозите за стопански напредък, на които Министерството на финансите базира своя проектобюджет, са безпричинно оптимистични и не съответстват с прогнозите на Европейската комисия или Международния валутен фонд. Те допълниха, че даже упованията на държавното управление за напредък да се оправдаят, залагане на 0,5% недостиг при 4% напредък е извънредно безконтролно.
Експертите от ИПИ допълниха, че това опонира на основната икономическа логика, съгласно която е вярно да се залага излишък във времена на стопански напредък (каквито са сегашните) и недостиг - във времена на стопански спад. Според Десислава Николова, основния икономист на ИПИ, бюджетът показва желанието на ръководещите за непрозрачно и безотговорно харчене към края на годината .
Икономистите от ИПИ са реформирали бюджета там, където съгласно тях той е най-неефективен, като обемната обществена администрация, държавните дотации и дискреционните финансови разноски в края на годината.
Алтернативният бюджет предвижда по-малка, само че по-добре платена администрация. Според старши икономиста на ИПИ, Петър Ганев, това е наложителна промяна - данните показват, че през последните три години не са осъществявани никакви промени в обществения бранш и броят на заетите в него е съвсем постоянен.
В бюджета на ИПИ са запазени всички обществени заплащания и държавни заплати, както са заложени в проектобюджета, в това число нарастването на учителските заплати. Алтернативата на ИПИ не понижава разходната част коренно - действително плануваните разноски в различния бюджет за 2019 година не са по-ниски по отношение на тези на държавното управление за 2018 година
Фокусът на направения от ИПИ бюджет е опазването на здравето, като специалистите оферират дълготрайна промяна в бранша вместо " разходните кръпки ", които се следят последните години. За образец те дават Холандия, която прави промяна в продължение на повече от десетилетие, с цел да реализира резултатите, на които се радва през днешния ден.
Според Калоян Стайков, основен икономист в ИПИ, парите за опазване на здравето не доближават, не тъй като не са задоволително, а тъй като не се харчат вярно. Според статистиката на Института, нашият приход е на половина на междинния в Европа, само че въпреки всичко харчим съвсем междинното за Европейски Съюз количество за опазване на здравето, изчислено като дял от брутния вътрешен артикул. Сред последните страни, включили се към Европейския съюз, Словения е единствената, която заплаща повече от нас.
Предложението на Калоян Стайков е да не се подхващат каквито и да било радикални дейности в идващите три години, като през това време да се извършат редица изследвания и да се анализират получените данни, с цел да може да идентифицираме точните проблеми и решения. Според него е значимо в центъра на системата да бъде подложен пациентът, а не болничното заведение, както е сега.
За тази цел Калоян Стайков предлага увеличение на конкуренцията при здравното обезпечаване и набирането на здравни артикули и услуги и основаването на осведомителна система , която да обслужва пазара, а не държавната администрация. Сред предложенията в бюджета е и прекачване на 2 процентни пункта от вноската за здраве към частен фонд като първа стъпка към разтрошаване на монопола на НЗОК. Същото предложение има и за пенсионните осигуровки.
Сред препоръчаните ограничения са унищожаване на налози – върху дивидентите, лихвите и застрахователните награди, но и отпадането на някои данъчни облекчения като преотстъпване на корпоративен налог и преференциална ставка на ДДС за туризма, които ще допринесат с над 200 млн. лева към държавната хазна. Експертите от Института оферират и да се замразят минималната работна заплата и оптималният застрахователен приход .
В полемиката след представянето Георги Ангелов от Института за пазарна стопанска система акцентира, че е значимо в бъдеще да не се усилват данъчните ставки, а да се увеличи тяхната събираемост. Според него ограничения като обновяването на касовите апарати в комерсиалните обекти са непопулярни, само че нужни, с цел да бъдат предотвратени нарушавания и да се цялостни държавната хазна, без да се гони бизнесът.
От Института разгласиха и своята обичайната " разходна записка ", която демонстрира, че Бюджет 2019 ще коства 6306 лева на всеки един от нас, в това число и на невръстните деца. Според изчисленията на ИПИ най-големият разход (почти половината от общата сума) е за погасяването на остарели задължения, а идващият максимален е този за пенсиите - 1423 лева на човек. Сайтът www.kolkodavam.bg предлага персонална " касова записка " на всеки, който желае да ревизира тъкмо какъв брой заплаща на страната, като базира изчисленията на персоналните му доходи и разноски.
Целия алтернативен бюджет и още данни и графики можете да намерите тук: https://ime.bg/bg/articles/alternativen-byudjet-s-niski-danyci-i-reformi-2019-g/
Бюджетът на ИПИ предвижда близо 1 милиарда лева остатък вместо заложения от държавното управление 600 млн. лева недостиг, като не намалява предвидените разноски за държавни заплати и обществени заплащания, а предлага стесняване на държавната администрация с 10%.
Алтернативният бюджет планува ограничения за понижаване на данъчно-осигурителната тежест, повече избор в пенсионното и здравното обезпечаване, усъвършенствана администрация, начало на здравна промяна и по-голяма автономия за общините.
Икономистите от Института подчертаха, че прогнозите за стопански напредък, на които Министерството на финансите базира своя проектобюджет, са безпричинно оптимистични и не съответстват с прогнозите на Европейската комисия или Международния валутен фонд. Те допълниха, че даже упованията на държавното управление за напредък да се оправдаят, залагане на 0,5% недостиг при 4% напредък е извънредно безконтролно.
Експертите от ИПИ допълниха, че това опонира на основната икономическа логика, съгласно която е вярно да се залага излишък във времена на стопански напредък (каквито са сегашните) и недостиг - във времена на стопански спад. Според Десислава Николова, основния икономист на ИПИ, бюджетът показва желанието на ръководещите за непрозрачно и безотговорно харчене към края на годината .
Икономистите от ИПИ са реформирали бюджета там, където съгласно тях той е най-неефективен, като обемната обществена администрация, държавните дотации и дискреционните финансови разноски в края на годината.
Алтернативният бюджет предвижда по-малка, само че по-добре платена администрация. Според старши икономиста на ИПИ, Петър Ганев, това е наложителна промяна - данните показват, че през последните три години не са осъществявани никакви промени в обществения бранш и броят на заетите в него е съвсем постоянен.
В бюджета на ИПИ са запазени всички обществени заплащания и държавни заплати, както са заложени в проектобюджета, в това число нарастването на учителските заплати. Алтернативата на ИПИ не понижава разходната част коренно - действително плануваните разноски в различния бюджет за 2019 година не са по-ниски по отношение на тези на държавното управление за 2018 година
Фокусът на направения от ИПИ бюджет е опазването на здравето, като специалистите оферират дълготрайна промяна в бранша вместо " разходните кръпки ", които се следят последните години. За образец те дават Холандия, която прави промяна в продължение на повече от десетилетие, с цел да реализира резултатите, на които се радва през днешния ден.
Според Калоян Стайков, основен икономист в ИПИ, парите за опазване на здравето не доближават, не тъй като не са задоволително, а тъй като не се харчат вярно. Според статистиката на Института, нашият приход е на половина на междинния в Европа, само че въпреки всичко харчим съвсем междинното за Европейски Съюз количество за опазване на здравето, изчислено като дял от брутния вътрешен артикул. Сред последните страни, включили се към Европейския съюз, Словения е единствената, която заплаща повече от нас.
Предложението на Калоян Стайков е да не се подхващат каквито и да било радикални дейности в идващите три години, като през това време да се извършат редица изследвания и да се анализират получените данни, с цел да може да идентифицираме точните проблеми и решения. Според него е значимо в центъра на системата да бъде подложен пациентът, а не болничното заведение, както е сега.
За тази цел Калоян Стайков предлага увеличение на конкуренцията при здравното обезпечаване и набирането на здравни артикули и услуги и основаването на осведомителна система , която да обслужва пазара, а не държавната администрация. Сред предложенията в бюджета е и прекачване на 2 процентни пункта от вноската за здраве към частен фонд като първа стъпка към разтрошаване на монопола на НЗОК. Същото предложение има и за пенсионните осигуровки.
Сред препоръчаните ограничения са унищожаване на налози – върху дивидентите, лихвите и застрахователните награди, но и отпадането на някои данъчни облекчения като преотстъпване на корпоративен налог и преференциална ставка на ДДС за туризма, които ще допринесат с над 200 млн. лева към държавната хазна. Експертите от Института оферират и да се замразят минималната работна заплата и оптималният застрахователен приход .
В полемиката след представянето Георги Ангелов от Института за пазарна стопанска система акцентира, че е значимо в бъдеще да не се усилват данъчните ставки, а да се увеличи тяхната събираемост. Според него ограничения като обновяването на касовите апарати в комерсиалните обекти са непопулярни, само че нужни, с цел да бъдат предотвратени нарушавания и да се цялостни държавната хазна, без да се гони бизнесът.
От Института разгласиха и своята обичайната " разходна записка ", която демонстрира, че Бюджет 2019 ще коства 6306 лева на всеки един от нас, в това число и на невръстните деца. Според изчисленията на ИПИ най-големият разход (почти половината от общата сума) е за погасяването на остарели задължения, а идващият максимален е този за пенсиите - 1423 лева на човек. Сайтът www.kolkodavam.bg предлага персонална " касова записка " на всеки, който желае да ревизира тъкмо какъв брой заплаща на страната, като базира изчисленията на персоналните му доходи и разноски.
Целия алтернативен бюджет и още данни и графики можете да намерите тук: https://ime.bg/bg/articles/alternativen-byudjet-s-niski-danyci-i-reformi-2019-g/
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ